Колите от дърво на Иван Иванов
Още, когато влязох в двора на твореца Иван Иванов разбрах, че е талант и че обича да майстори. Човека превръщаше всичко, което е дървено в изкуство. Старото дърво, което вече е орязано и без клони е боядисано в зелено и украсено. Потривах ръце за нещо много по-голямо.
Пред входа на къщата ме очакваше пък къщичка от дърво – поръчана от негов приятел тя все още се “строеше”. Но все още предстоеше да видя най-интересното, за което фактически и бях дошъл – колите от дърво.
С влизането ми в къщата възкликнах “Малее, колко много коли”. Независимо, че имаше коридор отпред с други неща, вниманието ми беше насочено вляво, към закритата тераса. Там стояха прилежно наредени над 50 коли и камиони. Оказа се, че Иван е голям фен на по-старите модели превозни средства и често именно тях майстори.
Оглеждах ги почти една по една. Имаше всякакви цветове и това беше едно от интересните неща. Не можах да видя две подобни коли – във всяка една беше вложено не само опит за реалистично представяне на модела, но и собствено виждане как трябва да изглежда. Определено тук играеше и фантазията и точно това правеше тези коли толкова уникални.
Помислих си, че това е цялата колекция, която хич не беше малка. Домакините учтиво ме поканиха нататък, а това беше коридора, за който споменах. В началото не му обърнах внимание, не знам защо, но след това просто останах изумен. Там, разбира се също имаше модели на коли, наредени на земята, както и реалистични дървени модели в мащаб 1 към 1 на брадви, саби и др. Имаше и картини и още и още неща. Не можех да повярвам, че някой ще отдели толкова внимание, време и старание години наред и няма да се откаже нито за миг.
Всичко беше направено с ръчни обикновени инструменти, без никакви машини!
Казах си “това е” и понечих да се обърна и да си тръгна. Иван и жена му, само че ме изненадаха, когато ми казаха, че има още. Викам си “колко може още да има”, та това си беше цял малък склад.
Престъпих в хола, където нямаше свободно място от изобретения. На масата, на дивана, на пода, навсякъде имаше предмети. В ляво имаше дървени кутийки и други полезни най-вече за жени. Всяка направена с подробности и внимание.
Вдясно пък цял шкаф пълен с камиони от дърво. Видях марките Man, Ford, американските Mac и какво ли не.
Харесаха ми всичките и трябваше и втори път да мина и да ги огледам. Те бяха в по-голям мащаб, достигащи до 40см. дължина.
Но почакайте, това не е всичко. Влязох и в още една стая, в която имаше също разни изобретения от дърво плюс още… коли. Хората, просто нямаше къде да ги поставят и те стояха отново на пода. Останалите по-малки предмети красяха лавицата на леглото и малки масачки. Една от масичките беше направена от месинговите крака на старите шевни машини Сингер. Иван специално ми я показа и се похвали с нея. Исках и аз да имам такава маса.
Сетивата ми се бяха наситили и се бях подготвил психически да си тръгна. Казах си, че имам вече много материал и видях наистина огромно количество дървени изобретения – най-вече коли и камиони. До тук ставаха над 100. Може би трябваше да отделя време да ги преброя.
И така, както вече се досещате, това не беше последната стая. Имаше още една, вече наистина последна, в която имаше също десетки модели на коли, камиони и вече трактори. В някои от моделите направо се влюбих.
