Къщата на Манчеви

Първоначално в къщата живеели Фердинанд Манчев и баба Гана Манчева, както я знаели хората. Били щедри, гостоприемни.

Всички хора тогава били такива в Лом

-казва Жана Замфирова, която ми разказа всичко, което си спомня за къщата.

Аристократи били, но човечни!

Добрата по душа баба Гана произхожда от известната по онова време Вълчева фамилия, а е родом от Белоградчик. Вълчевата махала се е простирала от казармата до техникума.

Баба Гана беше много духовита, с всяка съседка се спираше да си поприказва, а нас децата много ни обичаше. Канеше ни вкъщи, мажеше ни филии с мед и масло, даваше ни играчки да си играем – спомня си Жана.

Всяка година Фердинанд е водил баба Гана до парижкото изложение.

До Виена пътували с кораб по Дунава, а от там до Париж с наземен транспорт.

Синът на Манчеви – Иван се оженил за Сийка от Киселево. Били принудени да се върнат в къщата, защото апартамента им в София бил национализиран и ги изгонили от там. Бил от тези с двата входа.

Исках да си взема поне пердетата от прозорците, но и това не ни позволиха – си спомняла с тъга Сийка.

Сийка е помагала в Лом много на семейството особено през 60-те години, когато не е имало много работа, а е трябвало да се издържат.

Беше много талантлива, красива. Вкъщи рисуваше коледни и великденски картички, беше приложничка. Получаваше западни модни списания и по сложни кройки от тях шиеше едни бели рокли.

И така, всички заживели в къщата, когато младите Манчеви били принудени да се приберат. А тя не била толкова малка, колкото изглежда отвън. Голям хол с голяма печка, облепена с плочки, бюфет с китайски порцелан, в средата голяма кръгла маса с 12 стола, а банята била от модерна по-модерна – имало е преливници за горещата вода, която отивала в най-крайната вана с точно изчислена температура – показвало всичко това, че Манчеви били заможни. Къщата разполагала с две спални, голяма кухня с хол, баня и дори голямо таванско помещение. Като всяко артистократично начетено семейство хола бил украсен и с голяма библиотека пълна с книги, а над масата в кухнята имало звънец за прислугата.

Манчеви имали и още двама члена на семейството, които много обичали – кучетата Буба и Муни. Грижели се за тях с любов, а децата навън също ги обикнали. Кучетата били приятелски настроени към всички.

В цялата тази идилия и достоен за пример живот идва и голямото нещастие. Фердинанд Манчев се разболява много лошо. Трябвало да се лекува, а лечението било прекалено скъпо.

За голямо съжаление се наложило да започнат да продават от скъпите си мебели!

Жана споделя с тъга:

На нас дори ни беше мъчно и тъжно, че те продават своите мебели, за да се лекуват.

На младите Манчеви им се ражда момиченце. Ганка е притежавала единствената в града играчка – механизиран и движещ се Чарли Чаплин, с въртящ се бастун. Радост за нея и децата, които често влизали в къщата да си играят.

Жана Замфирова си спомня и весели случки, станали на улицата. Събирали се много деца по онова време – 30-40 и си играели. В един проливен дъжд, когато жабите били излезли те хванали няколко и им вързали краката, за да не скачат. Пускат ги в пощата на Манчеви и когато дядо Ферди излязъл да си вземе пощата видял естествено жабите. Ядосал се много на тези калпазани, но им простил. Бил добър по душа, но, когато се разболял често се ядосвал.

В момента хубавата къща на Манчеви пустее, обгърната с храсти и клони. Но тя пази още много спомени, които чакат да бъдат разказани.

Ако имате още интересна информация за къщата на Манчеви, моля да ни я споделите.