Как заработиха двата часовника в града
Ще ви разкажа историята на една будна гражданка и два часовника, които заживяват благодарение на нейната вяра и усилия. История, която доказва как най-обикновен човек може да направи значими неща за един малък град.
Нашият герой е Жана Замфирова – на 71 години и много дейна, тя не се спира пред нищо. Може и сега да видите много нейни снимки в групите “Забелязано в Лом” и “Да представим живота в гр. Лом”.
Ето как започна разговора ни:
“Гледайки отсреща часовника и виждайки, че не работи, аз мислих, че времето е спряло, все едно живота в Лом е замрял. Отдавна си мислих, че този часовник трябва да работи. Отидох при Тоши, охраната на сградата и го питах:
– А бе Тошо, този часовник може ли да се оправи?
От него разбрах, че обищната все пак са имал желание да оправят часовника.
Фирмата, само че, към която са се обърнали са искали 15 000 лева!
Искали са да направят цялостен ремонт – да демонтират зъбчатите колелета и да отлеят нови и така нататък.”
Жана, само че не се отказва и отива при Теодор Генадиев. Той също има часовникарско ателие. Теодор се съгласява заедно с баща му, който разбира повече да отидат и да видях часовника в какъв вид е. Независимо от напредналата възраст на старият часовникар всички се качват най-горе в сградата. Бащата съобщава хубавата новина, че не е толкова сложно и ще казва на сина си какво да прави, за да го ремонтират.
Ремонта на часовника завършва благополучно, а Теодор цял месец се качва горе, за да го сверява всеки ден и да наглежда дали всичко е наред.
Ремонта излиза само 700 лева!
Тежестта от плащането, само че се пада на Жана, защото чувства, че понеже е нейна самоинициатива трябва да плати тя. За съжаление няма парите в наличност. Сеща се за един златен часовник, който е бил на мъжа й. Готова е дори да се раздели с много скъп спомен, за да плати ремонта на часовника. Мисли и други варианти – да продаде картини от дома си. Събира, все пак смелост и отива при зам. кмета по онова време г-жа Гинка Иванова. Жана съобщава за сумата от 700 лева с молба ако може общината да помогне. Трепераща и гледайки в очакване госпожа Иванова как ще реагира получава подкрепата, за която се е надявала. Гинка Иванова на драго сърце се съгласява да помогне, защото хем общината е искала също да ремонтира часовниците, хем този вариант е бил много по-евтин от онези 15 000 лева, които са искали предишната фирма.
Окрилена от този успех Жана Замфирова не се спира и решава да помогне в оправянето на часовника и на сградата на Тодор Велев, който също не работи. За щастие част от сградата е собственост на нейна съученичка – Румяна Паунова. Оказва се, че жената също е имала намерение да оправят часовника, но търсейки специалист от София. Жана веднага предлага “нейния” часовникар, защото вече е убедена в уменията му, а в цената също – няма да е голяма.
Теодор Генадиев се съгласява да ремонтира и този часовник. И не само, обещава да оправи по-натам и камбаната, която да бие в определен час. И така в град Лом заживява отново и вторият емблематичен часовник в сградата на Тодор Велев.
Leave a Reply